English version

Армения

Армения е разположена на площ от 29 800 кв.км. За разлика от Грузия и Азербайджан обхваща земи само в Малък Кавказ. Страната няма излаз на море, но има прекрасен курорт – Дилиджан, който се намира на около 110 км от Ереван, между 1200 – 1500 м надморска височина, на територията, през която протича река Агстев. Наричат го „Малката Швейцария” благодарение на уникалната природа на Малък Кавказ и свежия лечебен въздух.

Арменската държава е една от най-старите в света. Някои изследователи считат, че прародина на арменците е плато в съседство с Прикаспийската низина, река Ефрат и Малък Кавказ, в централната част на което се намира библейската планина Арарат и където, според арменското поверие, е заседнал Ноевият ковчег. Предполага се, че формирането на арменския народ е започнало именно там и през второто хилядолетие преди новата ера. Дори се споменава царство Арарат като една от могъщите държави в Древния Изток. През IX-VIII век пр. Хр. това царство е имало обширни територии около езерото Ван, днешна Турция, и неин главен съперник била грузинската Колхида.

Столица на Армения Ереван става през 1918 година, когато е създадена първата арменска република. Градът е разположен на брега на река Раздан. В древността на това място е имало укрепена крепост, построена от цар Аргишт I през втората половина на VIII век. Наричали я Еребуни и според самите арменци е с почти три десетилетия по-стара от Рим.

Аграрният сектор продължава и днес да е водещ в страната. Отглеждат се памук, захарна тръстика, тютюн, лозя, плодове, чай. Езерото Севан е най-голямото сладководно високопланинско езеро в света – намира се на 1900 м над морското равнище и дълбочината му е около 66 метра. В него се развъджат бяла мряна, някои видове шаран, каракуда и ендемичната севанска пъстърва, която може да достигне и до 1 метър дължина.

Арменският език – официалният в страната, е един от най-древните и се отнася към т.нар. индоевропейско езиково семейство. Арменската азбука също е стара. Тя е създадена през 405 година от Месроп Мащоц, монах и учен. В началото е съдържала 36 знака, но с течение на времето, през Средновековието и през миналия век, е добавила към себе си още три и днес в завършен вид има точно 39 знака. До XVI век с арменските букви били изписвани и цифри, но след това арабските им заместители си заели мястото.